Зъбни дисплазии

  • Home
  • Зъбни дисплазии
Зъбни дисплазии

 

Дисплазиите са заболявания на зъбите, които се причиняват от няколко фактора: генетични, общи и локални.

Дисплазии, причинени от генетични фактори

Към дисплазиите, причинени от генетични фактори, се отнасят „унаследените дисплазии“ – клетките, продуциращи зъбните тъкани са с грешно закодирана информация и „не знаят“ как да синтезират нормални зъбни структури.
Този тип дисплазии са едно от най-големите предизвикателства пред детския зъболекар. Те могат да засегнат и временните, и постоянните зъби. Най-лошият вариант е да се засегнат и двете съзъбия на едно дете. Разпространението на заболяването е около 0.5%, като по-често диагностицирани са тези, засягащи емайла.

Няколко са предизвикателствата пред семейството на дете с унаследена дисплазия:

  • Бързото разрушаване на зъбите;
  • Нарушена функция и естетика;
  • Поставянето на навременна и точна диагноза и адекватно лечение.

Ние, в Клиника Усмивка, имаме дългогодишен опит в диагностиката на унаследени зъбни дисплазии. Лечението, което предлагаме на родителите цели максимално запазване на зъбните структури, подобряване на функцията и естетиката на детето. Ние вярваме, че това е начинът, възрастният човек с унаследена зъбна дисплазия, да получи адекватно и окончателно, функционално и естетично възстановяване на своето съзъбие. За да е възможно това, в детска възраст, трябва да се положат професионални грижи, които ние предлагаме.

Унаследени дисплазии

  • Амелогенезис имперфекта

 

 

  • Дентиногенезис имперфекта

Дисплазии, причинени от общи и локални фактори

При този тип дисплазии общите фактори могат да окажат влияние както преди раждането на детето, така и след него. Когато има действие на увреждащ фактор по време на бременността / нерационално хранене на бременната, токсикози на бременността, инфекции и общи заболявания на бременната/ дисплазиите се наричат „вродени“ и засягат само временните зъби.

Когато факторът действа след раждането на детето, дисплазиите се наричат „придобити“. В този случай се засягат само постоянните детски зъби. Такива, увреждащи зъбното развитие фактори, са: хронични заболявания в ранното детство, продължителен прием на лекарствени средства, недоимъчно хранене и др.

Зъбна флуороза – „дозата прави отровата“

Особено разпространена в днешно време е зъбната дисплазия „ флуороза“, дължаща се на прием на вода с високо съдържание на флуор, каквито са голяма част от минералните води в България. Необходимо е да се знае, че ниските концентрации на флуора, при системен прием, имат мощно, кариес-профилактично действие. Профилактичните дози флуор се определят спрямо възрастта на детето. Много важно за родителите е да избират правилно и отговорно водата, която тяхното дете пие. За тази цел трябва внимателно да се четат етикетите на бутилираните води, колкото и неясни да са те. Дете, което не е навършило 7 години не може да пие вода със съдържание на флуор, по-високо от 1 милиграм/литър. Не по-малко опасни за възникване на флуороза са многобройните извори, от които се налива вода в туби. Част от тях са с предупредителни табели, не ги пренебрегвайте.

Дисплазия на Търнер

Особен случай на придобита дисплазия е Дисплазията на Търнер. При нея, локално влияние върху един постоянен зъб, оказва неговият увреден, временен предшественик. Тя е ясно доказателство за тясната връзка между временните и постоянните зъби и за несъстоятелността на тезата, че временните зъби „не се лекуват, защото ще се сменят“.

Моларо-инцизивна хипоминерализация /МИХ/

С тази дълга диагноза се означава заболяване на първите постоянни кътници и резци при децата. Причината за възникването му е все още неясна.

Терминът МИХ /MIH/ съществува от 2000-та година, когато е приет от Европейската Академия по Детска стоматология. Разпространението на заболяването е от 3 до 40%.
Клиничните характеристики варират твърде много, вкл. и между различните зъби на едно и също дете.

Заболяването има 3 форми: лека, умерена и тежка. Може да се изяви с една малка, добре ограничена зона на хипоминерализация при леката форма, а при най-тежките случаи да са обхванати целите зъбни корони, които бързо се разрушават. Заболяването има сходна клинична картина с Флуороза и с някои унаследени дефекти на емайла.

Промяната на цвета или т.нар. „петна“, се дължат на намалено минерално съдържание и относително увеличаване на протеините и водата в емайла. Цветът варира от намалена прозрачност на емайла до бледо-жълто и кафяво. Патогномоничен белег е ясната демаркационна линия, отделяща здравия от увредения емайл.

Лечебните подходи се определят спрямо тежестта на заболяването и по следните критерии: засягане на зъбните корони, загуба на емайл, кариозни лезии, чувствителност, естетика. Включват се десенситизиращи флуорни пасти и лакове, силанти, обтурации, микроабразия, временни корони, директни композитни възстановявания, а в най-тежките случаи – екстракция на засегнатия зъб.